Вечно актуалният въпрос, към който
хората проявяват изключителен интерес, се отнася до очакванията за бъдещото
развитие на световната история, бъдещето на света и човечеството.
Какво ще стане, как ще се развият
събитията? Сега вероятно си мислим, че на помощ може да ни дойде новата
наука, наречена футурология - наука за бъдещето. Но веднага трябва да кажем,
че точното прогнозиране на бъдещите събития е над възможностите на човешкия
интелект. Могат да се правят само предположения и догадки, в които обаче
няма никаква сигурност. Тук Библията трябва да влезе в своята роля. Нейните
точни пророчества я правят наистина уникална и единствено способна да отговори
удовлетворително на нашия въпрос.
Чрез вдъхновеното перо на пр. Исая
Бог ни се представя като Великият Прорицател на бъдещето; и не само това,
но и като Великият Кормчия на човешката история. Над всичко земно стои
Той и дирижира съдбините на света. Събитията може да ни изглеждат хаотични
и необясними, или подчинени на някакви закони за развитие, или зависими
от волята на силни личности и народи, но съгласно Св. Писание Бог направлява
и определя окончателната развръзка на всички събития.
Ето два забележителни текста в това
отношение:
“Така
казва Господ, светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене
за бъдещето...” Ис.45:11.
“Помнете
предишните неща от древността; защото Аз съм Бог и няма друг... Който от
началото изявявам края, от древните времена нестаналите още неща...”
Ис.46:9-10.
Практически ние можем да се допитаме
до Бога за бъдещето според първия текст, като изследваме библейските пророчества.
А според втория текст Бог доказва Своето съществуване, мъдрост и мощ чрез
предварително разкриване на бъдещите събития. И така ако се интересуваме
от бъдещето на света ние трябва да се запознаем с пророческото Му слово.
Редица пророчески вериги предсказват
бъдещето в различни епохи и аспекти. Но едно от най-интересните и тотални
пророчества е дадено в книгата на пророк Даниил 2 гл. И то ще бъде предмет
на разглеждането ни сега. Става дума за драматична история, свързана с
един пророчески сън, и разиграла се в двореца на древния Вавилон около
603 г. пр.Хр. Главните герои са Навуходоносор II, най-знаменитият монарх
във вавилонската история, и съвсем младият пророк Даниил, юдейски пленик
във Вавилон - Даниил 2:1-12:
“И във
втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища,
от които духът му се смути и сънят побегна от него. Тогава царят заповяда
да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на
царя сънищата му. И тъй те влязоха и застанаха пред царя. И царят им рече:
Видях сън и духът ми се смущава да разбера съня. Тогава халдейците говориха
на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до века! Кажи съня на слугите
си и ние ще явим значението му. В отговор царят рече на халдейците: Той
излезе от мен; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени
и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако явите съня и значението му,
ще получите от мен подаръци, награди и голяма чест. Явете ми прочее съня
и значението му. Те отговаряйки, втори път рекоха: Нека каже царят съня
на слугите си и ние ще явим значението му. В отговор царят рече: Зная добре,
че искате да печелите време, понеже виждате, че това нещо излезе от мен.
Обаче ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се
наговорили да говорите лъжливи и празни думи, докато се измени решението
ми. Кажете ми прочее съня и аз ще узная, че можете да ми явите и значението
му. Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който
да може да яви тая царска работа, защото няма цар, господар или управител,
който да е изискал такова нещо от врач, вражар или халдеец. Това нещо,
което царят изисква, е мъчно и няма друг, който би могъл да го яви пред
царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците! Затова царят се
разгневи много и се разяри и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.”
Една нощ Бог смущава съня на този
владетел. Той сънува нещо грандиозно, но при събуждането констатира, че
е забравил подробностите. Това всява тревога в душата му, защото предчувства,
че е някакво предзнаменование. Древните гледаха на сънищата със страхопочитание
и ги считаха за откровения от боговете. Веднага са свикани при царя врачове,
вражари, омаятели и халдейци. Това са различни специалисти в гадаене, врачуване
и предсказване, които бяха широко разпространени в древността. Но в някои
страни като Вавилон, те бяха практикувани от хората на науката. Вавилонските
мъдреци бяха и учени - астрономи, математици, архитекти, инженери, лекари.
Сега желанието на царя е непреклонно. Те трябва да му припомнят съня и
след това да го разтълкуват. Може да ни се стори, че искането му е несправедливо,
но това не е така, защото претенциите на тези мъдреци бяха, че владеят
всякаква тайна. Фактически Навуходоносор неиска от тях нищо повече от предполагаемите
им способности. Вавилонските учени обаче няколко пъти заявяват, че искането
на царя е неправомерно и че те са безсилни да удовлетворят желанието му.
Но логиката на царя в ст.9 е убедителна. Той им казва: “Кажете
ми прочее съня и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му”.
Защото ако тези хора познаваха съня, те биха изфабрикували такова тълкувание,
че да не се бламират, както и да се развият събитията. Навуходоносор имаше
само една възможност за проверка на тълкуванието. Ако му припомнеха съня,
той би могъл с доверие да приеме и тълкуванието му - Даниил 2:13-23:
“И тъй,
като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите
му, за да ги убият. Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на
началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските
мъдреци. Отговаряйки, той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски
указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниил. И Даниил влезе,
и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня. Тогава
Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаил
и Азария, за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото
да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. Тогава
се откри тайната на Даниила в нощно видение...”
“На Тебе,
Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост
и сила, като си ми открил онова, което попросих от тебе, защото си ни открил
царската работа.”
Царят издава указ за умъртвяване на
мъдреците. Сега на сцената се появява един младеж, който щеше да стане
един от най-великите пророци на всички времена. Кой е този Даниил? Кои
са другарите му? Разказът в Даниил 1-ва глава представя четирима млади
евреи от царски род, доведени като пленници във Вавилон (Дан.1:17-20).
Навуходоносор бил възхитен от техните способности и ги включил в кръга
на мъдреците. Но сега и те трябва да бъдат екзекутирани заедно с останалите.
При спешното свикване пред царя те не са присъствали по неизвестни нам
причини, но указът засяга всички и е безпощаден. Даниил запазва хладнокръвие
и моли царя за отсрочка, за да си помисли. Повествуванието излага след
това чудната опитност на четирмата еврейски младежи. В тази криза Даниил
потърсва братята си по вяра, и цяла нощ те се молят за избавление. Те наистина
можеха да разчитат на Божията помощ, защото живееха съгласно добрите принципи
на вярата и, макар и заобиколени от изкушения, бяха безкомпромисни. И тогава
небесния Бог, Който бе внушил знаменателния сън на Навуходоносора, разкрива
съдържанието и смисъла му на Даниила под формата на видение. Благодарствената
молитва на Даниила е прекрасна. В ст.21 имаме истинската философия на историята:
“Той
изменя времената и годините, сваля царе и поставя царе”. Царе и
управници са в края на краищата под дирекцията и контрола на Всемогъщия
- Даниил 2:24-30:
“...Царят
проговаряйки, рече на Даниил... Можеш ли да ми откриеш съня, който видях,
и значението му? В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква,
не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози.
Но има Бог на небеса, Който открива тайни, и Той явява на цар Навуходоносор
онова, що има да стане в сетните дни. Ето сънят ти и това, което си видял
в главата си на леглото си.”
Това е драматичната среща - Даниил
срещу Навуходоносор. Два свята, два мирогледа, две философии се срещат:
познаване и непознаване Бога. Даниил любезно заявява на царя, че неговата
земна наука в лицето на специалистите му не може да отговори на основните
проблеми на живота, не може да проникне в бъдещето, а само Всевишният.
Пророкът обяснява, че този сън е даден на царя в отговор на неговите размишления
за бъдещето на Вавилон. Навуходоносор е изумен и изпада във възторг, когато
Даниил му припомня забравения сън. Ето и фабулата на съня - Даниил 2:31-36:
“Ти, царю,
си видял и ето голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък
е бил превъзходен, е стоял пред тебе и изгледът му е бил страшен. Главата
на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро,
коремът му и бедрата му от мед, краката му - от желязо, нозете му
- отчасти от желязо а отчасти - от кал. Ти си гледал, додето се е отсякъл
камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо
и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото
са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът
ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който
е ударил образа, станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Това е
сънят и ще кажем пред царя значението му.”
Един монументален човешки образ, фигура
на войн, всяваща страх и ужас, конструиран от различни метали. Главата
от злато, гърдите и мишците от сребро, коремът и бедрата от мед, краката
от желязо, а ходилата с пръстите отчасти от желязо и отчасти от кал. И
когато царят съзерцавал тази скулптура в съня си, изневиделица един камък
връхлита върху нея и я строшава; и в следния миг я превръща в прах, който
вятърът отвява. Пред изумения поглед на Навуходоносор образът изчезва,
но камъкът остава в подножието му. Той започва да расте и покрива цялата
земя. След излагането на съня следва най-съществената част на този разказ
с изключително значение не толкова за Навуходоносор II, колкото за нас
в съвремието - тълкуването на елементите на тази алегория - Даниил 2:37-45:
“Царю,
ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество
и слава... Ти си оная златна глава. И подир тебе ще се издигне друго царство,
по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия
свят. Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото
строшава и раздробява всичко, и то ще строшава и стрива, както желязото...
А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти
от желязо, това ще бъде едно разделено царство, но в него ще има нещо от
силата на желязото, понеже си видял желязото, смесено с глинена кал;...
но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И
в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което няма да се
разруши довека и владичеството над което няма да премине към други люде;
но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.
Както си видял, че камък се е отсякъл от планината не с ръце и че е разтрил
желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя
онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.”
Пророкът обяснява, че човешката фигура символично представя
световната история и респективно главните епохи. Пророческата линия пропуска
естествено страничните събития и предава развитието на историята
по “главната магистрала”.
Херодот (ок. 484-425 пр.Хр.) и древните историци дават за Вавилон фантастично описание, което бе което бе потвърдено от археологията. Изобилно злато е било използвано за разхубавяването на Вавилон.
Даниил обаче смело заявява на царя, че и той, и държавата му един ден ще залязат и на световната сцена ще се появи друга политическа сила, символизирана със сребърните гърди. Историята потвърждава това. През 539 г.пр.Хр. Кир Персийски, знаменит пълководец, превзема Вавилон и създава Мидо-персийската империя, която достига своя апогей при прочутия Ксеркс. Втората световна империя беше “по-долна” съгласно пророчеството не по територия, а по култура, цивилизация, лукс и великолепие. Но според пророчеството и тя щеше да залезе и да отстъпи място на друга епоха. Действително към края на четвъртото столетие пр.Хр. на политическия небосклон изгрява ярка звезда. Това е Александър Македонски. Той наследява от баща си мощната гръко-македонска държава и в 3 битки - Граник (334 пр.Хр.), Исюс (333 пр.Хр.) и Арабела (331 пр.Хр.), разбива последния персийски владетел Дарий III Кодоман. Медта, с която е символизирана Александровата монархия, е метал със силен блясък, който бързо потъмнява. Колко подходящо е избран този символ в пророчеството. Със светкавични завоевания Александър Велики създава империя от Гърция и Македония до Индия, но умира в 323 г.пр.Хр. и империята му веднага се разпада на четири части, а през 148 г.пр.Хр. Македония става римска провинция.
Следва желязната Римска империя. Към 200 г.пр.Хр. след победоносна война със своя съперник Картаген Рим започва завоеванията си. Римската империя има най-дълъг живот и е най-обширна от всички останали; във втори век сл.Хр. се простира от Британия до Ефрат.
Историкът Госен казва: “Всичко в тях беше от желязо... управлението им беше желязно, непреклонно, твърдо, съкрушаващо... Куражът им беше железен, жесток, кръвожаден... Войниците им бяха от желязо... Дисциплината им беше желязна. Тяхното иго над победените беше желязно, тежко, непоносимо... Сърцата им - железни: никога не познаваха милостта, те проливаха човешката кръв като вода.”
След железните крака, символизиращи Рим, следват пръстите, направени от желязо и кал. Как се изпълни това пророчество? В края на IV и началото на V век сл.Хр. Рим е в пълен морален и политически упадък. Тогава Римската империя бива наводнена от варварски племена, идващи от Централна Азия, които постепенно си я поделят и създават европейските държави - разделянето на пръстите. Както подчертава пророчеството в ст.41,42, тези царства са се различавали по военна мощ. Империята на франките, Наполеоновата империя, Пруското кралство, Английското кралство и Австроунгария са били велики сили, а останалите - по-слаби. Раздробяването е било безвъзвратно. Всички усилия да се обедини Европа чрез създаване на коалиции или чрез фамилни връзки между династиите са се разбивали в този божествен указ в ст.43: “но няма да се слеят един с друг”. Опитите на Карл Велики, Людвик ХIV, Кайзер Вилхелм, Наполеон и др. да създадат Европейска империя, са пропадали неизменно!
Стиховете 44 и 45 са от изключително значение за нас. Те ни казват, че “в дните на ония царе”- израз, който визира разделена Европа, Всевишният ще се намеси решително в работите на нашия свят и ще приключи историята. Едновременно трагична и възвишена развръзка! Бог ще установи Своето вечно владичество на земята - небесното царство, за което говореше Христос, царство на мир и правда. Пророчеството казва и как ще стане това, именно чрез “камък”, отсечен “не с ръце”. Това означава, че краят на нашия свят няма да настъпи чрез човешки и земни средства, (примерно чрез една тотална ядрена война, както някои предполагат), но чрез необикновено събитие, наречено Второто пришествие на Исус Христос. Учението за апокалиптичния край на световната история чрез второто идване на Христос е основно учение на Библията. Христос е наречен на много места в Св. Писание “камъкът”. Достатъчно е да посочим 1Петр.2:4-7 и Ефес.2:20. Ще цитираме само Ефес.2:20:
“Понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Исус Христос”
Разрешението на всички световни проблеми е Божието царство.
След като изслушал тълкуването, Навуходоносор бил възхитен и признал, че Данииловият Бог е истинският. За царя изпълнението на този пророчески сън бе въпрос на вяра, но за нас днес - въпрос на историческо доказателство. Покритието между пророчество и история е 25 - вековно чудо - от 6-ти в.пр.Хр. (времето на Навуходоносор II) до наши дни. Защото и днес, ако историкът трябва да резюмира историята по “главната магистрала”, той трябва да говори за Вавилон, Персия, Гърция, Рим и Европа, пет основни епохи.
Приключвайки тази глава нека направим два основни извода. Първо - пророчествата са божественият печат на Библията. Библията е Божие Слово, не човешко. Второ - ние живеем в най-тържественото време на историята; казано чрез терминологията на съня - в “пръстите на краката”.
Световният часовник показва 12 без 5. Остава само падането на камъка. Отговаряйки на Навуходоносор, Бог ни разкрива бъдещето, посочва ни времето и желае да пробуди духовни интереси в нас. Ние трябва да изучаваме знаменитите библейски пророчества, защото те са светлина по пътя ни. Те ни показват докъде сме стигнали и какво ни остава още да преминем. Ап. Петър подчертава това във 2 Петр.1:19:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети на тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.”
Пред всеки жител на планетата стои дилемата: Да приеме Божията любов и Закона на Божието царство или да претърпи унищожителния удар върху Навуходоносоровия колос!