{1}{1}29.970
{1}{54}УДИВИТЕЛНИ ОТКРИТИЯ
{54}{138}.
{138}{210}НЕ Е РАЗРЕШЕНО ТОЗИ ФИЛМ ДА СЕ|РАЗМНОЖАВА С КОМЕРСИАЛНА ЦЕЛ
{210}{285}БЛАГОДАРИМ ЗА ВАШАТА ЧЕСТНОСТ
{285}{509}.
{509}{749}Какво разкриват скалите?
{749}{1139}.
{1139}{1184}Нека заедно поздравим
{1184}{1259}с добре дошъл доктор Файт
{1259}{1349}който ще се присъедини към нас,|за да изнесе своята презентация.
{1349}{1588}.
{1588}{1678}Добър вечер на всички.
{1678}{1768}Предстои да говорим за|произхода на нашия свят
{1768}{1888}а това е деликатен въпрос
{1888}{1948}още повече, че за някои от вас
{1948}{2038}може да се окаже трудно да ме|разбират заради различния ми акцент.
{2038}{2116}Е, разбира се аз считам че|моят английски е правилният
{2116}{2206}а американците го говорят с акцент
{2206}{2248}но както и да е.
{2248}{2368}Беседата ни за произхода на света|ще се състои от 4 части:
{2368}{2464}В първата от тях|ще говорим за скалите
{2464}{2550}и за тяхната възраст.
{2550}{2667}Във втората част, която|ще е след кратката почивка
{2667}{2727}ще разгледаме някои вкаменелости.
{2727}{2826}Е, някои хора не си падат по скалите|колкото по вкаменелостите
{2826}{2952}но ако останете и за втората част
{2952}{3090}в нея ще видите динозаври и|най-различни интересни вкаменелости.
{3090}{3228}В третата част ще говорим|за еволюцията на човека,
{3228}{3315}за ледниковите периоди
{3315}{3363}за покритите с козина  мамути
{3363}{3420}и други такива неща.
{3420}{3500}А после ще разгледаме|произхода на света
{3501}{3656}и цял калейдоскоп от въпроси:
{3656}{3761}- Възможно ли е в наши дни да|вярваме, че е имало Ноев ковчег?
{3761}{3815}- Как са се побрали в него|всички тези животни?
{3815}{3866}Ами че това е толкова невероятно.
{3866}{3935}- Как са се появили човешките раси?
{3935}{4037}- Как се е стигнало до днешното|огромно генетично разнообразие?
{4037}{4130}на тези въпроси ще отговорим
{4130}{4196}в третата част от беседата.
{4196}{4328}Ще разгледаме също някои аспекти на|библейския запис за сътворението.
{4328}{4445}и ще се опитаме да отговорим на|някои много интересни въпроси, като:
{4445}{4495}- Преди всичко, защо сме тук?
{4495}{4573}Тоест, по наше желание|ли е станало?
{4573}{4654}- Част от нечия програма ли сме?|Или притурка към нея?
{4654}{4705}- Как точно стоят нещата?
{4705}{4735}Ще разгледаме някои от тези въпроси,
{4735}{4825}така че ви предлагам|да се разположите удобно
{4825}{4885}да затегнете предпазните колани
{4885}{4954}и да се насладите на преживяването.
{4954}{5005}Факторът Бог ...
{5005}{5053}Науката ...
{5053}{5155}Между тях понастоящем|има сериозен конфликт.
{5155}{5233}От едната страна са креационистите,
{5233}{5311}които вярват в младата|възраст на Земята
{5311}{5392}и сътворение на всичко|съществуващо от нищото -
{5392}{5441}Господ рече ... и стана така.
{5441}{5514}А от другата страна е идеята
{5515}{5655}за еволюционни процеси протичали|в продължение на много милиони години
{5655}{5739}и довели до появата на всичко
{5739}{5784}което днес виждаме на Земята.
{5784}{5916}Тези две идеи са много, много|различни една от друга,
{5916}{6033}но има група хора, които се|опитват да ги обединят,
{6033}{6093}като пропагандират нещо|междинно на двете идеи.
{6093}{6159}Наричаме ги деистични еволюционисти
{6159}{6324}и според тях зад Библейския|запис на сътворението
{6324}{6384}стоят дълги периоди от време,
{6384}{6444}като Бог е поставил|началото на процеса
{6444}{6545}и в общи линии го е направлявал,
{6545}{6629}а впоследствие чрез|еволюционни процеси
{6629}{6743}е възникнало всичко съществуващо,|включително човека.
{6743}{6803}С тази теория има няколко|сериозни проблема:
{6803}{6923}Първият е, че свързани събития се оказ-|ват разделени от дълги периоди време.
{6923}{6983}Като например, че растенията|са се появявили
{6983}{7103}милиони години преди слънцето,|създадено в четвъртия ден,
{7103}{7193}а това може да се окаже проблем.
{7193}{7265}Друг проблем с тази теория
{7265}{7373}е че теорията за еволюцията изисква|оцеляването на най-приспособените
{7373}{7448}за сметка на не толкова|добре приспособените,
{7448}{7522}което обаче води до|измиране на неприспособените
{7522}{7564}а според Библията
{7564}{7645}смъртта се е появила|като следствие
{7645}{7762}от действие на човека, определено|от нея като грях.
{7762}{7834}Така че в опита си|да постигнат компромис
{7834}{7882}те се натъкват на|най-различни проблеми.
{7882}{8038}При все това, в научните среди|битуват и трите групи възгледи.
{8038}{8194}Бих казал, че огромната част от|учените еволюционисти
{8194}{8311}изобщо не включват Бога в своя|модел за произхода на света.
{8311}{8470}Самият аз бях атеист и еволюционист|в продължение на много, много години,
{8470}{8610}и 19 години преподавах|еволюционната теория на докторанти,
{8610}{8691}така че съм много добре запознат|с еволюционната идея
{8691}{8763}и някога бях дълбоко убеден|в нейната истинност.
{8763}{8841}Ще разгледаме в противовес една|на друга тези две основни идеи.
{8841}{8892}Понякога хората ми казват,
{8892}{9081}че искат и двата модела да им бъдат|представени напълно равноправно,
{9081}{9183}а това за съжаление е невъзможно|в ограниченото време, което имаме,
{9183}{9243}но позволете ми да изтъкна
{9243}{9333}че на еволюционният модел
{9333}{9453}е предоставен несправедливо голям|дял от общественото внимание.
{9453}{9512}Когато си включим телевизора
{9513}{9650}посетим който и да било музей,|училище, университет
{9650}{9770}или каквато и да било|обществена институция
{9770}{9830}попадаме на постановките|на еволюционния модел.
{9830}{9890}Така че всеки е запознат с него.
{9890}{9977}Можем го видим във филмите|по телевизията по всяко време.
{9977}{10130}Затова ви моля сега да отделим|малко повече време на другия модел,
{10130}{10250}въпреки че ще се опитам да отдам|дължимото и на еволюционния модел,
{10250}{10370}в противен случай ще излезе,|че не съм бил наред
{10370}{10421}когато бях еволюционист
{10421}{10501}а естествено аз се мислех|за съвем нормален тогава
{10501}{10549}или поне за такъв се мислех.
{10549}{10609}Е, добре. Факторът Бог.
{10609}{10651}Наистина ли е в съгласие с науката?
{10651}{10795}Стори ми се доста интересно|това малко писмо от читател,|поместено в списание "Тайм":
{10795}{10957}"Навремето са мразели Мойсей,|защото е казвал истината.
{10957}{11104}Ако беше живял в днешните времена|на мракобесие, щеше да е мразен|два пъти повече."
{11104}{11215}и се учудих защо ли редакторите|на "Тайм" са го публикували.
{11215}{11311}Ако разгледаме човека|в неговата цялост
{11311}{11398}и обърнем внимание на сложното|устройство на това създание,
{11398}{11508}то тогава е доста невероятно,|като се замислим  за това,
{11509}{11628}че такъв организъм,|който е толкова сложен,
{11628}{11727}че на световната научна общност|и отне цяло хилядолетие
{11727}{11898}да разгадае едва в най-общи|линии човешката физиология,
{11898}{11943}и онова което вече ни е известно
{11943}{12048}е едва малка част от случващото|се в човешкия организъм
{12048}{12093}като някои от механизмите
{12093}{12198}работещи в този организъм|са толкова сложни,
{12198}{12321}че ако си направим труда|да изчислим вероятността
{12321}{12384}всичките те да са възникнали
{12384}{12468}по случаен път|и да са се съхранили
{12468}{12536} от естествения отбор,
{12536}{12620}е, нейната  нищожност е смайваща
{12620}{12683}и в четвъртата лекция ще се запознаем|с някои от основните проблеми
{12683}{12767}на еволюционния модел за|възникванено на човека.
{12767}{12902}Човечеството днес счита|себе си за връхната точка
{12902}{13016}на еволюционния процес, защото|е развило интелекта си
{13016}{13097}и е успяло да качи|хора на Луната,
{13097}{13136}но разбира се, всичко
{13136}{13169}според еволюционната теория
{13169}{13247}води началото си оттук
{13247}{13310}от първичен бульон
{13310}{13367}а ако се върнем още по-назад,
{13367}{13486}достигаме до период от|историята на вселената
{13487}{13576}в който според науката|е имало голям взрив
{13576}{13696}а преди него цялата материя
{13696}{13774}съществуваща във|днешната вселена
{13774}{13912}е била събрана в точка с размери|по-малки от тези на атом,
{13912}{14002}е, има и други мнения, според някои|учени размерът е бил като на яйце,
{14002}{14086}и оттам през огромни|периоди от време
{14086}{14131}е трябвало да възникне|цялата материя,
{14131}{14272}след което да се появят|органичните съединения
{14272}{14356}преди да започне еволюцията|на организмово ниво,
{14356}{14461}да се появят растения и животни,
{14461}{14595}което всъщност става през|най-скорошните периоди от време.
{14625}{14673}Учените еволюционисти
{14673}{14754}вярват в модел на|еволюционните процеси,
{14754}{14814}който, нека си го кажем честно,
{14814}{14865}е един логичен модел.
{14865}{14985}Нали не си мислите, че|всичките тези умни глави
{14985}{15075}биха вярвали в нещо,|което не е логично?
{15075}{15210}Но логиката понякога ни заблуждава
{15210}{15339}и има огромна разлика между нещо,|което е логично и нещо, което е вярно.
{15339}{15384}Нека ви дам един пример.
{15384}{15509}Ако ви дам чувал|пълен с кучешки черепи,
{15509}{15596}и вие никога не сте виждали кучета,
{15596}{15644}ама нито веднъж през живота си,
{15644}{15764}и вие занесете този чувал|с черепи в музея си
{15764}{15878}без значение къде се намира той - |Венера, Марс- където и да е,
{15878}{15986}след което трябва да|подредите черепите в реда
{15986}{16073}в който са еволюирали.|Как ще го направите?
{16103}{16172}Как ще подредите черепите
{16172}{16220}на всички съществуващи|кучешки породи?
{16220}{16304}Е, най-вероятно ще сравните|черепите един с друг
{16304}{16361}и крайният резултат от|съпоставката вероятно ще бъде
{16361}{16463}подреждане от малки към големи.|Така ли е?
{16463}{16513}Ще ги разгледате внимателно,
{16513}{16567}ще ги сравните по форма,
{16567}{16636}по костни и|анатомични характеристики
{16636}{16723}и в крайна сметка ще ги|подредите от малки към големи.
{16723}{16813}В науката има един закон,|наречен закон на Карол,
{16813}{16885}според който всичко е|еволюирало от малко към голямо
{16885}{16933}и това е много логично
{16933}{16993}защото не върви да започнем|еволюцията от слон
{16993}{17053}и да я завършим с амеба, нали?
{17053}{17155}Започваме с амеба и размерът|става все по-голям.
{17155}{17233}И така, ще подредите кучешките|черепи от малки към големи
{17233}{17269}ще изложите експозицията|във вашия музей
{17269}{17353}и всички ще казват:|- Това е чудесно, толкова е логично!
{17353}{17413}Но ще бъде ли вярно?
{17413}{17517}Ами, всъщност не,|ще бъде абсолютно погрешно
{17517}{17637}защото известно е, че всички|съществуващи породи кучета
{17637}{17802}са били създадени неотдавна от диви|предшественици подобни на вълка
{17802}{17880}и наблюдаваните разлики|са вариации
{17880}{17964}по размер в генофонда на вида.
{17964}{18051}Така че, онова което е|съвършено логично
{18051}{18162}изобщо не е задължително|да е вярно.
{18162}{18258}И така, нека поговорим|за стратиграфската колона.
{18258}{18354}Тя е изградена от разположените|един над друг скални слоеве
{18354}{18411}изграждащи земната повърхност.
{18411}{18512}Ако погледнем в изкопа за шосе|виждаме част от стратиграфската колона.
{18512}{18569}Ако погледнем в канион виждаме|по-голяма част,
{18569}{18659}а тук долу вляво на схемата,|виждаме пластове от Камбрий,
{18659}{18731}това са скалите най-отдолу,
{18731}{18782}които съдържат|микроскопичните вкаменелости,
{18782}{18815}нагоре, през всичките тези|разнообразни пластове,
{18815}{18893}нагоре, през всичките тези|разнообразни пластове,
{18893}{18929}до разположените най-отгоре
{18929}{19001}слоеве от Триас и Юра,
{19001}{19046}а с Юра (на английски Джурасик)
{19046}{19121}сте наясно от филма|Джурасик парк, нали така?
{19121}{19211}И така, ако погледнете|вляво ще видите
{19211}{19313}че динозаврите са бродили|по Земята през този период
{19313}{19409}и ако се придвижите по-нагоре|попадате на Терциерни слоеве
{19409}{19480}от Неозойската ера и|в най-горните слоеве
{19481}{19576}намираме птиците,|бозайниците и човека.
{19576}{19720}И така, откриваме вкаменелостите|в скалите в същия ред.
{19720}{19750}Което ни води до два проблема:
{19750}{19867}Първият -  утаечните скали|са изградени от слоеве;
{19867}{19900}- Как са възникнали тези слоеве?
{19900}{20002}И вторият - в утаечните скали се|откриват  вкаменелости в определен ред,
{20002}{20050}- Как тези вкаменелости|са се озовали там?
{20050}{20197}Според науката скалите са|геоложки запис на периоди от време
{20197}{20314}в историята на планетата Земя.
{20314}{20368}Тоест това е запис на време.
{20368}{20452}Така че по времето на Камбрий
{20452}{20508}това е била земната повърхност
{20508}{20619}и впоследствие чрез|периоди на утаяване
{20619}{20709}са възниквали един след друг|по-горните слоеве,
{20709}{20799}и през Триас това е била|земната повърхност.
{20799}{20889}По-горните слоеве още|не са се образували
{20889}{20985}но един след друг се появявят и те -|горния, още по-горния и т.н.|до днешната повърхност на Земята.
{20985}{21099}Според науката така са  възникнали|слоевете утаечни скали
{21099}{21249}като разбира се, всеки от тези|слоеве съдържа вкаменелости.
{21249}{21388}И така, науката счита, че реда на поява|на различни видове вкаменелости
{21388}{21488}в различните слоеве е запис|на еволюцията във времето.
{21489}{21518}Всички ли разбраха това?
{21518}{21644}Това е в най-общи линии основата|на цялата еволюционна теория.
{21644}{21758}И понеже мутациите|обикновено са вредни
{21758}{21860}и възникват случайно,
{21860}{21950}а вероятността да възникне|полезна мутация е доста малка
{21950}{22058}то за цялата поредица еволюционни|процеси е нужно мнооого дълго време.
{22058}{22157}Така че, най-общо казано|са нужни най-малко
{22157}{22298}600 милиона години|от Камбрий досега
{22298}{22388}за да е възникнало наличното|многообразие по този механизъм.
{22388}{22412}Такава е теорията.  А сега
{22412}{22492}през първата ни лекция|ще разгледаме
{22492}{22549}тази страна на схемата
{22549}{22657}и изобщо няма да се|занимаваме с вкаменелостите,
{22657}{22735}но ако останете|за втората  част,
{22735}{22822}тогава ще говорим за някои от|тези вкаменелости.
{22822}{22894}Така че започваме със скалите.
{22924}{23047}Еволюционната теория третира|теорията за сътворението
{23047}{23173}с пренебрежение или|даже с насмешка.
{23173}{23272}Така че в научните списания може да|попаднете на карикатури като тази.
{23272}{23317}Теория за сътворението ...
{23317}{23461}И, разбира се идеята на тази карикатура|публикувана в списание "Ню Сайънтист"
{23461}{23556}е че ние всъщност СМЕ еволюирали|от маймуноподобни създания
{23556}{23667}и едва когато сме сложили очила,|придаващи ни интелигентен вид
{23667}{23814}сме потърсили по-висш произход,|който да ни даде самочувствие.
{23814}{23916}Или тази карикатура, която|е публикувана в същото списание.
{23916}{24096}Извинявай, но току що разбрахме,|че ти си ирационална проекция|на колективното ни подсъзнание.
{24096}{24195}И така, Бог е натикан в ъгъла
{24195}{24246}и ролите са разменени -
{24246}{24306}в тази карикатура се казва:
{24306}{24351}- Следваш ли Науката|в твоя живот?
{24351}{24408}Подобно на посещение от|духовно лице, при което то пита:
{24408}{24456}- Допуснал ли си Бога|в твоя живот?
{24456}{24542}Учените идват при духовника|и го питат:
{24542}{24584}- Следваш ли Науката|в твоя живот?
{24584}{24725}По принцип във всяка шега|има някаква истина,
{24725}{24845}и в теорията за сътворението|има нещо много повече от онова,|което се вижда от пръв поглед.
{24845}{24926}Нека за кратко се|върнем в миналото.
{24926}{24995}Нека поговорим за|произхода на света.
{24995}{25085}Ако погледнем към нощното небе,|с неговите милиарди звезди
{25085}{25145}и многобройни галактики,
{25145}{25217}неизбежно възникват въпросите:|- Откъде са се взели всички те?
{25217}{25265}- Как е започнало всичко?
{25265}{25355}Науката предлага модела|за Големия Взрив.
{25355}{25415}Според този модел,
{25415}{25504}на някакъв етап, както|в началото споменах
{25504}{25603}е имало експлозия
{25603}{25711}в тази силно компресирана област,
{25711}{25834}черна дупка съдържаща цялата|материя на вселената
{25834}{25894}концентрирана в пространство с|размера на глава на топлийка,
{25894}{25990}експлоадирала в абсолютния вакуум,
{25990}{26029}който наричаме космос
{26029}{26089}и в него в този момент|нямало нищо
{26089}{26215}освен огромния енергиен изблик|вследствие масивната експлозия,
{26215}{26323}силно нажежена материя, която|се охлаждала с разширяването си
{26323}{26464}и в крайна сметка започнали да|се образуват първите частици,
{26464}{26523}първо субчастиците,
{26523}{26583}после частиците,
{26583}{26643}после започнали да се|образуват протоните,
{26643}{26706}а там където има протони,|има и водород
{26706}{26793}и после тези облаци от|молекулен водород
{26793}{26913}във вакуума се сливали
{26913}{27063}под въздействието на гравитацията|и в крайна сметка се образувала звезда,
{27063}{27168}във вътрешността на която|чрез ядрен синтез
{27168}{27240}се образували атомите на всички|съществуващи химични елементи,
{27240}{27345}се образували атомите на всички|съществуващи химични елементи,
{27345}{27453}която звезда после трябвало|да избухне отново като свръхнова
{27453}{27533}изхвърляйки в пространството|цялата тази новообразувана материя
{27533}{27662}под формата на космически прах,
{27662}{27770}от който чрез сливане е трябвало|да възникнат нови звезди и планети,
{27770}{27857}и чак накрая би могла да възникне|сложно-организираната материя
{27857}{27962}необходима за появата|на живот на нашата Земя.
{27962}{28061}Е, теорията за Големия Взрив|не е толкова проста,
{28061}{28142}колкото на някои хора|им се иска да вярваме;
{28142}{28217}При нея има големи,|сериозни проблеми.
{28217}{28262}Сега не смятам да и|отделям много време,
{28262}{28313}просто ми се ще да ви|покажа една статия
{28313}{28346}публикувана в списание "Нейчър",
{28346}{28397}най-престижното научно|списание в света,
{28397}{28546}озаглавена: "Големият Взрив още|не е погребан, но е в упадък".
{28546}{28669}И в нея се казва, че има|криза в космологията
{28669}{28798}установени са възрасти|във вселената
{28798}{28882}които сочат, че някои звезди
{28882}{28951}са всъщност по-стари|от самата вселена.
{28951}{29035}Така че, има сериозни|проблеми с тази теория.
{29035}{29086}Ще ви дам един пример.
{29086}{29161}При експлозия на|газ във вакуум,
{29161}{29245}мислите ли че е възможно|да бъде уловен летящия
{29245}{29299}във всички посоки във вакуума|газ и да бъде отново
{29299}{29371}събран на едно място,|за да образува звезда?
{29371}{29464}Ако спукате балон, можете ли|да съберете изпуснатия въздух
{29464}{29532}и да го свиете до нула?
{29532}{29634}Пробвали ли сте? Или да вземете|малка помпа и да надувате вело-гума
{29634}{29682}Какво става - до безкрайност ли|може да помпите или в 1 момент
{29682}{29742}вкарания вече в гумата въздух|започва да дава отпор?
{29742}{29850}след определен момент не можете|да вкарате повече въздух, нали?
{29850}{29931}Тоест натиска навън|е винаги по-голям от
{29931}{30000}силата на привличане навътре
{30000}{30105}и се оказва голям проблем да бъде свит|газ до степен да се слеят молекулите му.
{30105}{30240}Второ, ако е имало експлозия във|вакуум, насочена навън
{30270}{30450}защо тогава всичко във вселената|е на кластери или суперкластери?
{30450}{30533}И защо всичко се върти
{30533}{30659}вместо да се движи по права линия|навън от центъра на експлозията?
{30659}{30764}Има милиони проблеми с тази теория.
{30764}{30911}Окей, нека да допуснем за момент,
{30911}{31010}колкото за да поспорим, че всичко|това наистина се е случило.
{31010}{31049}И ето ни и нас.
{31049}{31184}Начинът да установим|със сигурност произхода си
{31184}{31289}е като изследваме околния свят.
{31289}{31358}Ако пипна парче скала,
{31358}{31430}и го взема в ръка, в мене|възникват въпроси като:
{31430}{31498}Как се е появила тази скала?
{31498}{31648}При какви обстоятелства|е станало това?
{31648}{31711}Как са се появили вкаменелостите?
{31711}{31888}Това са все въпроси, чиито отговори|се крият в света около нас.
{31888}{32119}Библията твърди, че цялата Земя|е била засегната от потоп.
{32119}{32191}Така ли е? Окей.|Така твърди Библията.
{32191}{32320}Науката твърди, че световен|потоп не е имало
{32320}{32446}и че животът никога не е бил|тотално заличаван от лицето на Земята
{32446}{32526}и ако е имало потоп,|то той е бил локален.
{32526}{32577}Аз не съм съгласен с това.
{32577}{32688}Какъв е смисъла да се строи ковчег|и да се вкарват в него от всички животни
{32688}{32787}ако потопът е бил просто локален и на-|всякъде другаде животните са оцелели?
{32787}{32853}Би ли имало това някъкъв смисъл?|Според мене - не!
{32853}{32970}Така че има голяма разлика|между тези два подхода.
{32970}{33087}Науката твърди, че слоевете в|стратиграфската колона
{33087}{33213}са свидетелство за протичал през|милиони години еволюционен процес
{33213}{33327}и че когато най-долните слоеве|са били на повърхността на Земята
{33327}{33372}всичко си е било в голяма степен|както си е сега,
{33372}{33491}също и когато на повърхността|е бил следващия слой.
{33491}{33617}Тоест стратиграфската колона е|запис на геоложката история на Земята.
{33617}{33716}Според Библията обаче |е имало световен потоп,
{33716}{33848}а от него трябва|да са останали следи.
{33848}{33887}Звучи разумно, нали?
{33887}{33956}Така че, какво мога да докажа?
{33956}{34082}Мога ли да се върна в момента на|сътворението? Не! Мога да ползвам
{34082}{34118}само доказателства от настоящето,
{34118}{34196}а те са разкриват в скалите.
{34196}{34316}Затова нека прегледаме |Библейската хронология на потопа.
{34316}{34382}Ако попитаме някого:|- Колко време е продължил потопа?
{34382}{34436}какъв е обичайния отговор?
{34436}{34465}  - 40 дни и 40 нощи.
{34466}{34525}Това обаче изобщо не съответсва|на написаното в Библията.
{34525}{34645}Там се казва, че Ной |е влязъл в ковчега
{34645}{34711}и през първите 7 дни нищо|не се случило,
{34711}{34825}а после 40 дни и нощи
{34825}{34915}валяло като из ведро.
{34915}{34975}40 дни и нощи валяло,
{34975}{35095}но водите са повишавали нивото си
{35095}{35170}в продължение на 150 дни,
{35170}{35221}което е около 5 месеца,
{35221}{35281}почти половин година,
{35281}{35356}през която водите|се издигали по Земята.
{35356}{35437}Въпрос:|- Откъде се е взела толкова вода?
{35437}{35499}Нека се върнем към Библията.
{35499}{35541}Какво се казва там?|Откъде се е взела водата?
{35541}{35598}Валяло е 40 дни и нощи,
{35598}{35688}но това е недостатъчно, защото|водата се е издигала 150 денонощия,
{35688}{35805}но се казва също че "всичките извори|на голямата бездна се разпукнаха".
{35805}{35874}Следователно трябва да е имало
{35874}{35949}експлозивно разкъсване|на Земната кора,
{35949}{36048}водата е бликала от бездната,
{36048}{36141}и в книгата на Амос се казва:|"Кой е като Господа
{36141}{36276}който повиква морските води
{36276}{36366}и ги излива по лицето на Земята?"
{36366}{36503}Така че, възможно ли е да е|настъпило потъване на континента,
{36503}{36575}издигане на океанското дъно,
{36575}{36635}нещо такова,
{36635}{36776}при което съдържанието на океана|се излива върху земната повърхност,
{36776}{36857}като едновременно с това се|разчупват континенталните плочи
{36857}{36905}и континентите|се наводняват отгоре?
{36905}{37043}Това е огромен геоложки катаклизъм.
{37043}{37103}В Библията е писано
{37103}{37193}че след това водите започнали|да се отдръпват,
{37193}{37295}и като вземем впредвид|възрастта на Ной,
{37295}{37433}се оказва че е излязъл от ковчега|след 1 година и 17 дни.
{37433}{37510}Година и седемнайсет дни.
{37510}{37567}Добре, нека се върнем|при скалите.
{37567}{37618}Ако разгледаме скалите|внимателно, ще установим
{37618}{37708}че са изградени от различни слоеве.
{37708}{37852}Един слой най-отдолу, върху него|втори, отгоре трети и така нататък.
{37852}{37942}Геолозите твърдят,|че всеки по-долен слой
{37942}{38068}е милиони години по-стар от|слоя над него.
{38069}{38152}Това подреждане науката нарича|закон на суперпозицията.
{38152}{38242}Така че, ако се върнем на тези|скални слоеве
{38242}{38308}някога този слой|е бил на повърхността
{38308}{38469}после онзи, онзи и т.н.|до най-горния
{38469}{38571}и всеки от тях представлява време.
{38571}{38673}И така, през Камбрия са|съществували тези създания,
{38673}{38781}През Ордовик са еволюирали|тези създания
{38781}{38859}през Силур са се появили|тези смешни създания,
{38859}{38946}и като се придвижваме към|по-горните слоеве
{38946}{39012}попадаме на всички сухоземни|растения и животни,
{39012}{39066}които са възникнали през тези|периоди от време.
{39066}{39126}След това през Юра
{39126}{39219}са се разпространили|динозаврите и влечугите,
{39219}{39261}а в по-горните слоеве
{39261}{39321}достигаме и до бозайниците.
{39321}{39456}Нека сега да разгледаме тези|скали в напречен пререз.
{39456}{39581}За съжаление, както винаги|най-добрият образец
{39581}{39650}в света е тук, в Щатите.
{39650}{39770}Големият каньон ни предоставя|прекрасен изглед
{39770}{39830}към дълбоко разположените скални|слоеве от Палеозойската ера.
{39830}{39890}И бих искал да ги |разгледаме внимателно.
{39890}{40004}Забелязвате ли колко ясно са|разграничени отделните слоеве?
{40004}{40040}Ето един слой,
{40040}{40118}и още един, и трети,
{40118}{40184}и там виждате също и част от слоя
{40184}{40247}който се разпростира|през целия фон на кадъра.
{40247}{40340}Лесно се забелязва,
{40340}{40465}че линиите разделящи отделните|слоеве са много прави.
{40465}{40621}Забелязахте ли това? Приличат|на дъски, наредени една над друга.
{40621}{40690}Но нали помните|какво твърди науката?
{40690}{40768}Всеки един от тези слоеве някога е бил
{40768}{40825}повърхността на Земята.
{40825}{40927}Как изглежда днешната|повърхност на Земята?
{40927}{41041}Равномерно гладка по целия свят?
{41041}{41185}Или по нея има каньони, долини|планини, хълмове...
{41185}{41239}Как изглежда земната повърхност?
{41239}{41329}Е, разбира се че не е|гладка навсякъде.
{41329}{41386}И така, да се върнем|на Големия каньон.
{41386}{41514}Учените са били така добри да поставят|табелки с обяснения какво се е случило
{41514}{41568}и тук възниква проблем;
{41568}{41658}На някои места има явления проблемни|за обяснение и ето едно от тях.
{41658}{41754}Нарича се разместване на успоредните|пластове и проблема е
{41754}{41856}че в някои области|има скални слоеве,
{41856}{41934}които не се срещат в други области,
{41934}{42012}и тук в Големия каньон
{42012}{42108}се наблюдава липсата|на някои от скалните пластове.
{42108}{42180}От една страна това|не би трябвало да е проблем,
{42180}{42231}обаче е проблем,|и веднага пояснявам защо -
{42231}{42420}защото според науката всеки|скален слой представлява време, нали?
{42420}{42548}Така че ако един слой представлява|време и липсва на дадено място,
{42548}{42605}какво се е случило тогава с времето?
{42605}{42716}То също липсва! Затова, |ако поддържате идеята
{42716}{42773}че всеки слой представлява време,
{42773}{42836}тогава трябва да обясните|проблема така -
{42836}{42887}казвате, добре, ето една|малка диаграма
{42887}{42923}обясняваща какво се е случило.
{42923}{43046}Липсващите слоеве всъщност|са си били на мястото,
{43046}{43097}тоест образували са се|по-долните слоеве,
{43097}{43166}след това са се образували|и липсващите слоеве,
{43166}{43235}а после настъпил|период на ерозия,
{43235}{43319}и въпросните слоеве били напълно|заличени в тази област
{43319}{43397}под въздействието на ерозията
{43397}{43456}и после се образувал нов|горен слой, който се запазил,
{43457}{43555}и затова я има тази празнина|във времето, която обясняват
{43555}{43615}с период на ерозия.
{43615}{43690}Така че ако посетите|Големия каньон
{43690}{43765}и ако обърнете внимание|на тези два слоя
{43765}{43828}този се нарича Муав,|а този Редуол,
{43828}{43900}и насочите вниманието си към|разделителната линия между тях.
{43900}{43966}забелязвате ли колко е гладка?
{43966}{44005}Ето я тук.
{44005}{44116}Липсват 100 милиона години.
{44116}{44266}Просто ги няма! 100 милиона години|а между тези два слоя
{44266}{44365}липсват 30 милиона години,
{44365}{44416}както изглежда поради ерозия.
{44416}{44475}Абсолютно равна |контактна повърхност.
{44476}{44595}А сега, позволете ми да ви запозная|с истинското положение на нещата.
{44595}{44685}Средната скорост на ерозията|на нашата планета
{44685}{44796}варира от около 6 сантиметра,
{44796}{44895}колко беше това|в американската система,
{44895}{45057}6 сантиметра е горе-долу толкова,|което прави колко - около 3 инча?
{45057}{45183}Да речем два и половина - три инча|от повърхността на Земята
{45183}{45282}до толкова - малко повече|от 6 фута.
{45282}{45366}Така че в Хималаите, |където вали много
{45366}{45524}около 6 фута от най-горния|почвен слой
{45524}{45584}се отмива и се отнася до океана.
{45584}{45719}Всяка година 75 милиарда тона|земна маса се озовават в океана,
{45719}{45779}Нека вземем най-ниската стойност -
{45779}{45845}трите инча.
{45845}{45884}Вземете най-малката стойност
{45884}{45971}и като отчетете средната надморска|височина на континентите
{45971}{46040}изчислете за колко време
{46040}{46169}целият контитент ще се озове в океана.
{46169}{46274}Времето се оказва|10,2 милиона години.
{46274}{46358}10,2 милиона години,
{46358}{46492}а от нас се очаква да вярваме,|че континентите съществуват от
{46492}{46552}стотици милиони години.
{46552}{46609}150 милиона години
{46609}{46693}от разчупването на |континеталната плоча,
{46693}{46795}и много повече, два - три|пъти повече време
{46795}{46849}преди разделянето на континентите,
{46849}{46900}и въпреки това всичко|се е запазило
{46900}{46954}от най-древното|до най-съвременното.
{46954}{47002}Това е малко проблематично.
{47002}{47113}Е, 30 милиона години биха поставили|нещата в правилното им съотношение.
{47113}{47173}Това време е достатъчно континентите
{47173}{47233}да бъдат отнесени|в океана трикратно.
{47233}{47323}Ето още един такъв случай|при Дейта Хорс Поинт.
{47323}{47401}Ето тук липсват|12 милиона години -
{47401}{47463}абсолютно права контактна линия.
{47464}{47508}Науката твърди,
{47508}{47562}че тук е действала ерозия.
{47562}{47691}Над тази линия липсват 30|милиона години.
{47691}{47718}А ето още една -
{47718}{47859}ето тук - пясъчник, над него
{47859}{47922}20 милиона години липсват.
{47922}{48051}Както вече споменах, според учените|слоевете липсват вследтвие на ерозия,
{48051}{48126}Но ето какви са последиците от ерозията.
{48126}{48237}Натъкнах се на тази скала|в Сидърбърг в Африка,
{48237}{48282}но можете да намерите|подобни навсякъде по света.
{48282}{48393}Тази скала обаче е феноменална,
{48393}{48432}много вълнуваща,
{48432}{48531}и очаквам от вас|да се развълнувате.
{48531}{48611}Три скални слоя:
{48611}{48671}първи, втори, трети -
{48671}{48731}най-долния, разбира се
{48731}{48851}милиони години по-стар|от следващия,
{48851}{48941}а той съответно милиони години
{48941}{49031}по-стар от най-горния слой.
{49031}{49121}Така че най-долния е най-стар,|по средата е малко по-нов,
{49121}{49196}и най-отгоре, ето там
{49196}{49271}е образуваният най-скоро слой,
{49271}{49412}който понастоящем е подложен|на въздействието на ерозията.
{49412}{49585}Виждате ли колко е гладък отгоре?
{49585}{49600}Извинете.
{49600}{49669}Не е никак гладък, нали?
{49669}{49708}Точно обратното.
{49708}{49810}Защо е толкова неравен?|Заради ерозията.
{49810}{49900}Ако върху него|се образува нов слой,
{49900}{50014}но между двата има период на ерозия,
{50014}{50071}как би изглеждала контактната|линия между тях -
{50071}{50128}равна или като тази?
{50128}{50203}Би трябвало да изглежда|неравна, нали?
{50203}{50290}Но не е! А границата между|долните два слоя?
{50290}{50350}Каква е?
{50350}{50440}Равна! Мислите ли че втория слой|някога е бил на повърхността
{50440}{50553}достатъчно дълго време за да|му въздейства сериозно ерозията?
{50553}{50637}Мисля, че това е проблем за|еволюционната теория.
{50637}{50772}Може би има друг модел, който|да обясни явления като това.
{50772}{50814}Я да видим.
{50814}{50913}И така, казахме че слоевете са|равни, както тези тук.
{50913}{50994}Ако са били подложени на ерозия|биха изглеждали ето така, нали?
{50994}{51099}И ако се образува по-горен слой,|границата би изглеждала така, нали?
{51099}{51165}Но не е! Границата винаги е равна.
{51165}{51210}И изглежда ето така.
{51210}{51309}Окей, виждате ли онзи жълт слой?
{51309}{51375}Там го има,
{51375}{51488}но тук го няма, нали така?
{51488}{51563}И така, да кажем че това е|серията слоеве в Големия каньон,
{51563}{51617}и това е слой липсващ в нея,
{51617}{51686}но съществуващ|в друга част на света;
{51686}{51812}Как да обясня тази липса?
{51812}{51923}Лесно е. Казвам че слоят го е|имало и там,
{51923}{52046}но е имало период на|ерозия преди образуването на
{52046}{52124}по-горния, червен слой,
{52124}{52220}тоест жълтия слой вече|е бил заличен в тази област,
{52220}{52280}когато червения се е образувал,
{52280}{52370}затова жълтия липсва. Това е|което казва науката, нали?
{52370}{52436}Нали така пишеше на табелата?
{52436}{52498}За това явление има|и друго обяснение -
{52498}{52627}слоевете всъщност изобщо не са|онова, което учените твърдят,
{52627}{52762}а са се образували през потопа|чрез бързо отлагане на утайки.
{52762}{52861}Да допуснем, че тук отпред|имаме три кофи -
{52861}{52969}една огромна, пълна с черна кал,
{52969}{53056}една малка, пълна с жълта кал
{53056}{53206}и една голяма с червена кал.
{53206}{53245}Три такива кофи.
{53245}{53341}Ако взема огромната кофа|с черна кал и направя фиууу,
{53341}{53451}калта ще се разлее|по целия под на залата
{53452}{53532}и по целия под ще има|равномерен слой черна кал.
{53532}{53655}После ако взема малката|кофа и направя тиу
{53655}{53736}жълтата кал ще се разпростре|само в предната част на залата,
{53736}{53844}и накрая изливам и третата кофа
{53844}{53958}Ако направя срез през калта в дъното|на залата, колко слоя кал ще видя?
{53958}{53982}Два.
{53982}{54078}А ако направя срез в предния|край на залата, колко слоя ще има?
{54078}{54108}Три.
{54108}{54216}Така че трябва да напрявя извода,|че милиони години ерозия в оня край
{54216}{54285}са заличили липсващия жълт слой.
{54285}{54375}Но бих могъл да приложа и друг|модел и да си кажа:
{54375}{54458}"Я чакай малко, може би калта е|била малко и не е стигнала дотам."
{54459}{54533}Следите ли мисълта ми?
{54533}{54578}Разбира ли всеки накъде бия?|Окей.
{54578}{54647}По този въпрос може|да се направи нещо.
{54647}{54773}Ето някои научни публикации,|които показват
{54773}{54827}че и други учени|са на това мнение.
{54827}{54929}Ето тук авторът казва:|"20 милиона години ерозия,
{54929}{54986}в Австралия,
{54986}{55073}в някои области|още по-удивително -
{55073}{55151}200 милиона години ерозия,
{55151}{55196}разрушително въздействие,
{55196}{55277}и това, че тези скали|все още ги има
{55277}{55325}самото им оцеляване
{55325}{55364}е в известна степен
{55364}{55480}смущаващо за всички|общоприети модели
{55480}{55516}за промяна на ланшафта с времето."
{55516}{55555}Защо просто не са изчезнали?
{55555}{55615}Ето тук се казва:
{55615}{55735}"Два скални слоя, единия - от|Палеоцен, другия - от Еоцен.
{55735}{55792}Виждаха се идеално -|ето го единия,
{55792}{55834}ето го и другия.
{55834}{55963}И двата - над повърхността; Но|даже при най-внимателно разглеждане
{55963}{56038}не открих следи от липсващите|15 милиона години."
{56038}{56155}Няма никакъв белег долния слой|някога да е бил на повърхността.
{56155}{56230}Ето още една научна статия.|В нея се казва:
{56230}{56410}"Варовитите морета, които се|простирали по земната повърхност
{56411}{56553}в далечното минало били|изключително равни."
{56553}{56631}Тоест, според автора светът|тогава е бил различен.
{56631}{56697}Ето още една статия,|в която се казва
{56697}{56817}"И ако това някога е било на|повърхността, както се твърди,
{56817}{56874}защо липсват следи от ерозия,
{56874}{56982}защо липсват следи от ерозия,
{56982}{57024}защо по нищо не личи
{57024}{57144}това някога да е било на|повърхността на Земята?"
{57144}{57243}Окей, нека разгледаме основните|положения на един друг модел.
{57243}{57324}Вали като из ведро,
{57324}{57372}потопът вече е започнал,
{57372}{57467}изворите на голямата бездна|се разтварят
{57468}{57635}и водни каскади и кални потоци|се разливат по земята
{57635}{57689}с надигането на водите
{57689}{57785}и кал на потоци залива земята|след всяко земетресение.
{57785}{57842}Знаете ли какво става|в Южна Америка?
{57842}{57971}Ако след силна буря се|образува кален поток,
{57971}{58046}какво се случва с някои селища?
{58046}{58169}Изчезват! А хората имат ли|време да избягат?
{58169}{58241}Не, калният поток ги|погребва мигновено.
{58241}{58340}Да си представим, че сме|във времето на потопа,
{58340}{58421}континента бавно|се накланя надолу,
{58421}{58570}и настават земетресения,|валежи и хаос,
{58570}{58627}каквито никога|не сме виждали досега.
{58627}{58669}Ще симулираме това тук.
{58669}{58734}Това се нарича|турбулентно течение
{58735}{58819}и е подводен кален поток.
{58819}{58981}През 1929 година е имало такъв поток|близо до брега на Северна Америка.
{58981}{59068}Парче от континенталния|шелф се отчупва
{59068}{59137}и се устремява надолу по|океанското дъно като стена от кал
{59137}{59245}и се устремява надолу по|океанското дъно като стена от кал
{59245}{59390}с такава скорост, че след |3 часа и 3 минути,
{59390}{59478} да кажем 3 часа за по-кръгло, вече|е на 300 мили навътре в океана.
{59478}{59550}Ако вие бяхте пълзяща гадинка,
{59550}{59610}или златна рибка,
{59610}{59781}и срещу вас се е устремила стена|от кал със скорост 100 мили в час,
{59781}{59841}какво ще стане с вас?
{59841}{59949}Както си плувате - тиннн
{59949}{59982}и какво ще стане?
{59982}{60057}Мигновено ще се превърнете|във вкаменелост,
{60057}{60165}защото моментално ще бъдете|обвити с дебел слой кал.
{60165}{60195}Но сега няма да говоря|за вкаменелости.
{60195}{60255}За тях ще говорим следващия път.
{60255}{60282}Добре.
{60282}{60432}И така, тук сме симулирали|малка падина, възвишение
{60432}{60515}има хълмове и планински вериги
{60515}{60638}и сега ще симулираме|малко земетресение
{60638}{60719}и част от шелфа ще се откъсне
{60719}{60845}и ще потече над|хълмовете, долините
{60845}{60962}и всичко останало под|формата на мека кал.
{60962}{61145}Ето го. Виждате ли как се движи|надолу по долината, после нагоре?
{61145}{61244}Виждат ли всички добре|на екрана? Вие в дъното?
{61244}{61328}Окей. И после калта се утаява.
{61328}{61409}Сега ви моля да обърнете|внимание на следващия слой,
{61409}{61489}който ще се стече|над тази мека кал,
{61489}{61543}и който междувременно|запълва долината
{61543}{61612}и прелива над хълмовете,
{61612}{61672}един хубав слой мека кал,
{61672}{61798}и пак долина и отново хълм,
{61798}{61846}и както се движи забелязваме,
{61846}{62014}че слоя по дъното на долината|е много по-дебел,
{62014}{62083}а това е точно както е в|стратиграфската колона.
{62083}{62239}На дъното са запълнени долини|а в горната част слоевете са равни.
{62239}{62329}Ето още един кален поток,
{62329}{62425}тоест имаме кален поток|над предишен слой кал.
{62425}{62496}Обърнете внимание на|завихрянето в предния край.
{62496}{62538}Забелязахте ли го?
{62538}{62583}Мислите ли, че е възможно
{62583}{62763}част от долния слой да бъде|засмукана в горния?
{62763}{62874}Та нали дъното е мека кал и|се търкаля кал върху кал;
{62874}{63033}Възможно ли е при завихрянето част|от тъмно-кафявия или червен слой
{63033}{63117}да попадне в онзи кафяв слой?
{63117}{63177}Окей, радвам се да го чуя.
{63177}{63237}Ето още един слой,
{63237}{63297}забележете завихрянето,
{63297}{63417}всичко това става под вода
{63417}{63476}и при утаяването си|всички слоеве са меки.
{63476}{63581}Смесването е учудващо малко.
{63581}{63686}Следващия слой минава|над предишния. Ето го.
{63686}{63776}Виждате ли с каква лекота|се хлъзга сега потока?
{63776}{63836}Всичко се изравнява;
{63836}{64061}нека да видим процеса още веднъж.
{64061}{64121}Този еволюционен процес,|отнема доста време
{64121}{64232}така че имайте търпение.
{64232}{64406}Ето. Още един,
{64406}{64609}и още един.
{64609}{64705}Окей,
{64705}{64906}гарантирам че този е последен.
{64906}{65140}А сега нека хубаво да|разгледаме модела отблизо.
{65140}{65245}Какво виждате?
{65245}{65305}Е, виждате много слоеве
{65305}{65398}и границите между всичките|са равни, нали?
{65398}{65460}Равни са,
{65460}{65580}а това е точно както изглеждат|слоевете в Големия каньон, нали?
{65580}{65724}Така, да продължим. Сега нека|видим друго интересно нещо.
{65754}{65838}Надявам се да го видим,
{65838}{65994}като се придвижим насам
{65994}{66036}и приближим обектива до модела.
{66036}{66096}Ето така.
{66096}{66171}Виждате ли, че ето тук|отдолу слоя е на бучки?
{66171}{66228}Там също има няколко бучки.
{66228}{66366}Е, това е защото при смесване|на скали, камъни и кал,
{66366}{66470}кое се утаява най-напред?
{66470}{66569}Камъните, като по-тежки;|калта остава отгоре,
{66569}{66653}и има груби частици долу и|фини частици горе във всеки слой.
{66653}{66734}и ако има такъв градиент в слоевете,
{66734}{66881}то те изобщо не са се образували|в продължение на милиони години,
{66881}{67013}а са се формирали бързо,|чрез процес като този.
{67013}{67091}Това е единственото обяснение.
{67091}{67148}А ако разгледате|контактните линии,
{67148}{67223}виждате много малко смесване;
{67223}{67313}Очаквали сте смесването|да е по-значително, нали?
{67313}{67418}Невероятно, при всички тези|сътресения и завихряния;
{67418}{67468}Много малко смесване.
{67468}{67567}Но от време на време се|наблюдава известно смесване.
{67567}{67657}И ако погледнете модела отблизо,|ще видите известно смесване.
{67657}{67732}Например ей там. Виждате ли го?
{67732}{67882}Всъщност има области,|в които се открива смесване.
{67882}{67957}Е, нека видим как стоят нещата|в реалния свят.
{67957}{68092}Например в Швейцария. За всичките|тези е установено, че са завихряния.
{68092}{68227}Тези в Тексас са били изправени;|първоначално са били хоризонтални.
{68227}{68302}Всички тези слоеве са завихряния.|Откъде го знаем ли?
{68302}{68347}По градиента от грубо към фино.
{68347}{68481}Всички тези в Тексас, тези|дебелите, огромните, плитките...
{68481}{68541}Малък трус - тънък слой;
{68541}{68601}Силен трус - дебел слой;
{68601}{68721}някои стигат далече, други - не,|но всички са турбулентности.
{68721}{68811}Тези турбулентности|в Нова Зеландия -
{68811}{68856}изградени от грубо към фино;
{68856}{68901}Белези от вълнички ей там,
{68901}{69009}Този тук - грубо към фино|отдолу догоре.
{69009}{69069}Следваща турбулентност - |грубо към фино.
{69069}{69180}Цялата стратиграфска колона,|навсякъде по света,
{69180}{69255}на всички континенти,
{69255}{69327}има включени такива турбулентности,|всеки изграден от грубо към фино.
{69327}{69464}Какво означава това? Това|означава че е имало катаклизъм,
{69464}{69605}катаклизъм с огромни мащаби,|в който е участвала вода.
{69605}{69733}Учените казват: "Хайде, хайде,|нали не искате да кажете,
{69733}{69818}че стратиграфската колона|се е образувала бързо,
{69818}{69875}при това неотдавна!
{69875}{69983}В стратиграфската колона има пустини,
{69983}{70087}като например тук, в парка Сион."|Там има дюна, за която твърдят,
{70087}{70205}че е пустинна. Не е!|Това е подводна дюна.
{70205}{70310}Размерът, начинът|и ъгълът на отлагане,
{70310}{70399}всичките и характеристики показват,|че това е подводна дюна,
{70399}{70489}като тези|в устието на Амазонка.
{70489}{70549}По нататъшни изследвания|го доказаха. И така,
{70549}{70639}Първоначално на континентите
{70639}{70699}не е имало планини като сегашните,
{70699}{70837}и след като на тези|предпотопни континенти
{70837}{70942}не ги е имало днешните планини,
{70942}{71044}не задавайте въпроси като:|"Как е могъл потопа да залее
{71044}{71089}високите планини като Еверест?"
{71089}{71164}Тях тогава не ги е имало.
{71164}{71269}При потъването на континента,|показано на тази схема,
{71269}{71329}и при издигането|на океанското дъно
{71329}{71418}седиментите по него се пренасят|от водата върху сушата,
{71418}{71622}което обяснява защо има толкова|много морски седименти на сушата,
{71622}{71781}където не им е мястото и толкова|малко на океанското дъно, където|всъщност им е мястото.
{71781}{71886}Иначе не е ли смущаващ този факт?|Според мене е много смущаващ.
{71886}{71976}И когато континентите|отново се издигнали,
{71976}{72036}калта вече била на слоеве,
{72036}{72105}които се хлъзгали и приплъзвали|един спрямо друг
{72108}{72183}при формирането и издигането на|съвременните планински вериги
{72183}{72357}при което, разбира се,|меките слоеве се нагъвали.
{72357}{72452}Добре, нека видим някои от|интересните контакти.
{72452}{72533}Казахме, че и ако и двата слоя са меки,
{72533}{72661}би било възможно да се смесят тук-там;
{72661}{72713}Нали така?
{72713}{72758}Добре, може да има|известно смесване
{72758}{72911}или ако долния слой е мек, може|при натиск да се деформира.
{72911}{73052}Показвал съм този диапозитив|в много университети
{73052}{73109}и на много геоложки форуми.
{73109}{73196}Това е един наистина|кошмарен диапозитив
{73196}{73280}защото на него има два слоя,
{73280}{73373}за единия от които се предполага, че|е милиони години по-стар от другия,
{73373}{73445}това обаче е турбулентен пламък.
{73445}{73474}Виждате ли го?
{73474}{73555}И това  изобщо не е|просто някаква издатина,
{73555}{73606}която просто е била покрита|от горния слой; не -
{73606}{73726}това е пълно смесване, като материала|от долния слой намалява с разстоянието.
{73726}{73771}Следователно горния слой
{73771}{73867}се е изтърколил като|мека кал над долния,
{73867}{73984}засмукал е част от него, примесил я|в себе си и фиуу продължил нататък.
{73984}{74236}Така че, каква е разликата във|възрастта на двата слоя?
{74236}{74308}Става дума за катаклизъм.
{74308}{74386}И дума не може да става|за милиони години.
{74386}{74517}Ето нещо, което наричаме отливка под|налягане на горния в долния слой.
{74517}{74605}Част от горния слой|е натикана в долния
{74606}{74694} и в долния се виждат|зони на натиск,
{74694}{74820}подобно на отпечатъците, когато някой|си сложи крака в кал и поджвака в нея.
{74820}{74889}Такива не би имало в твърди скали.
{74889}{74991}Ето една планина в Алпите,|която е нагъната като буквата S.
{74991}{75063}Ето още една. Вижте|тези нагъвания.
{75063}{75159}Как успяват учените да обяснят
{75159}{75243}за тези скални слоеве,
{75243}{75315}които очевидно са се формирали така,
{75315}{75384}равни, че са били нагънати така?
{75384}{75429}Как  го правят?
{75429}{75548}Е, ако слоевете са на милиони|години, то те са твърда скала, нали?
{75548}{75650}А щом е така, ако са|подложени на натиск,
{75650}{75749}тогава какво ще стане с тях?
{75749}{75932}Ще се раздробят на хиляди|скални парчета, прав ли съм?
{75932}{76019}Но не става така, а се нагъват.
{76019}{76106}Така че учените трябва да ги|вкарат в земните недра,
{76106}{76169}да ги нагреят в магмата,|да ги избутат нагоре,
{76169}{76271}да ги нагънат докато са|още горещи и после - готово.
{76271}{76346}Но в много от тях няма|следи от високи температури,
{76346}{76424}много от тях са депозити|от студени седименти,
{76424}{76525}в много от тях има вкаменелости без|никакви признаци за нажежаване.
{76525}{76645}Това би било много смущаващо, но ако|слоевете са меки - няма проблеми!
{76645}{76744}Погледнете този образец,|който е от Африка.
{76744}{76933}Забелязахте ли, че образците от|Африка са по-вълнуващи от другите?
{76933}{77002}Виждате ли това? Не е ли красиво?
{77002}{77068}Лъкатуши ...
{77068}{77122}Следващият. Вижте онзи -
{77122}{77194}първо надолу, после нагоре.
{77194}{77284}Прекрасни извивки|има в тези планини.
{77284}{77386}Добре. Според учените|всеки по-долен слой
{77386}{77481}е милиони години по-стар и е твърда|скала при образуването на по-горния.
{77481}{77574}Сега нека погледнем този много|интересен скален образец.
{77574}{77652}Стърчи като пръст на ръка.
{77652}{77709}Ето го!
{77709}{77856}Стои си там и меката кафеникава|скала около него,
{77856}{77922}нещо като пясъчник|примесен с кал,
{77922}{77982}е напълно разрушена от ерозия,
{77982}{78066}но това приятелче|е малко по-твърдо от нея,
{78066}{78108}поради което е оцеляло.
{78108}{78162}Откъде се е взело?
{78162}{78222}Е, ако проучите въпроса
{78222}{78291}ще видите че всъщност|е част от по-долни слоеве.
{78291}{78402}Тоест от тези скални слоеве|в басейна Кодахроум
{78402}{78491}излизат нагоре колони,
{78491}{78581}които преминават|през горните скални слоеве.
{78581}{78716}Я чакайте малко! Ако всеки от|тези горни слоеве е твърда скала,
{78716}{78818}как колоните от долния слой
{78818}{78863}са преминали през тях?
{78863}{78923}Възможно ли е това?
{78923}{78989}Само ако са в течна фаза, нали?
{78989}{79019}Ако ги втечня.
{79019}{79172}Ако вземем три слоя кал, сложим|отдолу тубичка с паста за зъби
{79172}{79223}и я стиснем силно,
{79223}{79277}ще премине ли колоната
{79277}{79334}през слоевете кал?
{79334}{79453}Именно. Ако подложим течност на натиск,|тя образува точно такива колони.
{79453}{79537}Така че предполагам,|че всички тези слоеве
{79537}{79687}са били меки и натиска от|движението на земните пластове
{79687}{79807}и земетресенията е издигнал|колони като тази,
{79807}{79876}които после са се втвърдили,
{79876}{80050}оставайки като паметници на някога|еднообразната течна консистенция.
{80050}{80116}Окей, свидетелство номер едно:
{80116}{80242}правата линия между слоевете|показва, че са се формирали бързо
{80242}{80305}и никога не са били|земна повърхност,
{80305}{80371}в противен случай къде е ерозията?
{80371}{80439}И следа няма от нея! Равно!
{80439}{80559}Второ доказателство - ако са се обра-|зували бързо, трябва да са били меки.
{80559}{80670}Така ли е?|Видяхме доказателства за това.
{80670}{80739}Третия аргумент, който|бих искал да изтъкна
{80739}{80799}е че ако е имало потоп,
{80799}{80919}трябва да има много доказателства|за ерозия чрез отмиване от вода.
{80919}{80982}Така ли е? Добре.
{80982}{81069}Ето например Големия каньон.
{81069}{81129}Това е геоложката карта на местността.
{81129}{81183}Ето ги басейна, долината,
{81183}{81261}и издигнатата област.
{81261}{81348}Това е хълм, а ето го|и Големия каньон.
{81348}{81398}Какво го е създало?
{81398}{81428}Реката ли?
{81428}{81593}Извесна ли ви е някоя съвременна|река, която си тече и после - хоп,
{81593}{81701}прескача долини|за да прореже хълм?
{81701}{81764}Чували ли сте за нещо такова?
{81764}{81833}Това е голям, голям проблем.
{81833}{81959}Реката е по-млада от хълма и|има несъответствия и проблеми
{81959}{82070}да се обясни как реката е преминала|над хълма. Невъзможно е!
{82070}{82127}Докато при този модел
{82127}{82226}земята е покрита от вода
{82226}{82286}и после ето тук|е имало надигане
{82286}{82370}тази част се издига доста бързо;
{82370}{82423}а при това доста бързо издигане,
{82424}{82486}възможно ли е отгоре|да се получи разлом?
{82486}{82546}Ако го повдигнем отдолу,
{82546}{82654}ето така? Разбира се! Образува се|разлом, през който потича водата
{82654}{82738}и ето ви един бързо образуван каньон,
{82738}{82810}който е последица от потопа
{82810}{82915}и от мащабен воден катаклизъм,
{82915}{82973}и нищо повече!
{82973}{83017}Каньоните в целия свят|имат нещо общо помежду си,
{83017}{83065}независимо дали говорим|за  Големия каньон,
{83065}{83146}за каньона Сион
{83146}{83203}или за този малък|тесен каньон тук,
{83203}{83320}където в някои участъци можем да|докоснем едновременно и двете стени.
{83320}{83365}Невероятно!
{83365}{83460}Как е станало това?|Има и още.
{83460}{83547}Ако отидем в Намибия, Африка,
{83547}{83664}ще видим красиви образувания|появили се вследсвие на ерозия.
{83664}{83706}Прекрасни неща
{83706}{83822}и слоевете са както|навсякъде по света -
{83823}{83888}носят белези причинени от вода
{83888}{83952}и каньона Фиш Ривър
{83952}{84057}може би не толкова зрелищен|колкото Големия каньон,
{84057}{84099}но за сметка на това е едно
{84099}{84249}много тихо и спокойно място, в което|е удоволствие да се разходи човек,
{84249}{84324}и ви моля да обърнете|внимание, че слоевете
{84324}{84431}са точно както в Големия каньон
{84432}{84509}и каньона е V-образен.
{84509}{84596}Видяхте ли,|че каньона е V-образен?
{84596}{84641}А това е изключително|важно да се запомни;
{84641}{84671}А това е изключително|важно да се запомни;
{84671}{84747}ето отново зад този меандър|каньона е е V-образен.
{84747}{84925}Това е прочутия водопад Охрабис,|а това е каньона на река Ориндж
{84925}{85019}и ако се вгледаме ще забележим
{85019}{85148}големите прилики|със каньона Сион.
{85148}{85271}Доста по-стръмен, но на места|все пак V-образен
{85271}{85453}и тук - там се виждат|изровени от водата дупки.
{85453}{85498}Ето една от тях,
{85498}{85693}високо на склона, от типа|наречен водовъртежен.
{85693}{85789}Нека ви покажа още една|такава - не е ли прекрасна?
{85789}{85854}Как ли се е образувала? Ами,
{85854}{86000}Кой от вас е виждал как се|образува речен водовъртеж?
{86000}{86062}Заформя се
{86062}{86122}и след малко вече го няма, нали?
{86122}{86218}А сега, представете си,|че земята се издига,
{86218}{86254}водата се втурва надолу
{86254}{86329}образува се водовъртеж, който
{86329}{86436}и водата се оттича надолу. Възможно|ли е да е засмукал кал от дъното?
{86436}{86523}Разбира се. Но ако дъното|е било твърда скала?
{86523}{86682}Би ли застанал водовъртежа|на едно място и въртял там
{86682}{86754}докато издълбае дупката?
{86754}{86790}Доста невероятно е.
{86790}{86879}Е, някои учени твърдят, че|камъкът се е въртял дълго време,
{86879}{86941}но това е високо в планината!
{86941}{87012}Това са
{87042}{87087}о, няма значение.
{87087}{87153}Ето още една дупка, разположена|високо в планината Сидърбърг.
{87174}{87249}Скалата е била мека, когато|тази дупка се е образувала.
{87249}{87318}Сещате ли се какво е това?
{87318}{87351}Това е каньона Гуус Некс.
{87351}{87443}И моля обърнете внимание, че и той|е V-образен, забелязахте ли това?
{87443}{87485}Традиционната наука|се опитва да ни убеди,
{87485}{87623}че тази река, Колорадо, за милиони|години е издълбала Гуус Некс,
{87623}{87662}но един учен внимателно
{87662}{87722}изследвал този феномен
{87722}{87824}и публикувал резултатите в много|престижно научно списание, Сайънс.
{87824}{87920}Според него, ако каньона е|V-образен, значи е образуван бързо,
{87920}{88052}защото по-дълги периоди биха|довели до подкопаване на брега
{88053}{88094}и до нещо такова.
{88094}{88124}Това трябва да е било бързо,
{88124}{88277}а тази малка област там долу е|подкопаване, станало доста по-бавно.
{88277}{88409}Така че това се е случило впоследст-|вие, а това е резултат от катаклизъм.
{88409}{88531}Това е Кянъп Крийк,|изровен за няколко секунди.
{88531}{88591}Каньонът Брайс, прекрасен е,
{88591}{88681}ако не сте били там,|наистина трябва да отидете.
{88681}{88828}Как е бил изровен целия|този огромен каньон?
{88828}{88921}Дали е било милиони години ерозия
{88921}{89026}или бързо - от буйни води?
{89026}{89077}И вижте тези долини
{89077}{89173}и тези прекрасни скални образу-|вания, които се виждат ей там;
{89173}{89248}Бях там тъкмо когато валеше сняг.
{89248}{89335}А ето още една много|интересна долина.
{89335}{89422}Това е Монюмънт Вали. Виждате ли|тези природни забележителности?
{89422}{89625}Те са останки от някога|монолитно цяло;
{89625}{89682}Между тях всичко е изчезнало,
{89682}{89811}но тези упорити възвишения|си стоят непокътнати.
{89811}{89955}Или тези двете, тези са|двете най-упорити възвишения,
{89955}{89991}които можете да си представите.
{89991}{90126}Всичко между тях е било отнесено|от милиони години ерозия,
{90126}{90249}но тези двама симпатяги|просто са и се опънали.
{90249}{90327}Или може би има друго|решение на проблема?
{90327}{90387}О, тези двамата -|не са ли страхотни?
{90387}{90426}Близнаците от Навахо.
{90426}{90497}Следващите кадри са от|мое пътуване из Африка.
{90497}{90659}Тук виждаме една колиба,
{90659}{90806}а това тук е донга - резултат от бърза|ерозия причинена от проливен дъжд,
{90809}{90875}а тук виждаме много донги
{90875}{90932}в една силно ерозирана долина.
{90932}{91088}Ето могилка, и още една и още...
{91088}{91238}Дали милиони години ерозия са|отнесли липсващата земя,
{91238}{91295}като са оцелели само|тези приятелчета?
{91295}{91394}Ние обаче знаем, че не е било|така - случило се е бързо.
{91394}{91496}Нека сега да увеличим мащаба.
{91496}{91603}Ето ви още една донга. Онова, което|е върху нея не е повелител на скалите,
{91603}{91678}мисля, че е жена ми.
{91678}{91762}Профилът на донгата е V-образен,
{91762}{91828}следователно се е|образувала бързо.
{91828}{91897}Отново високо в планината
{91897}{91972}виждаме тези масивни образувания,
{91972}{92062}за чието възникване единственото|обяснение е бърза ерозия.
{92062}{92116}Това тук е наистина феноменално.
{92116}{92158}Ако погледнете тук,
{92158}{92245}виждате, че планината е подкопана.
{92245}{92287}Видяхте ли?
{92287}{92347}Как се е случило това?
{92347}{92437}Ами, да кажем че първо са|се образували тези слоеве,
{92437}{92592}а после при издигането на конти-|нента водите се втурнали надолу
{92592}{92667}с голяма скорост заради високия|наклон на тази планина,
{92667}{92727}но се оттича бързо надолу|и става плитка,
{92727}{92778}като при спускането си
{92778}{92850}започва да подкопава планината,
{92851}{92937}но преди да отнесе|всичко със себе си,
{92937}{92997}водата се е оттекла напълно.
{92997}{93087}Така са се получили тези тунели.
{93087}{93159}Между другото, това е до шосе,
{93159}{93237}където се събират отточните|води от пътя когато вали,
{93237}{93303}и скоростта им е толкова висока,
{93303}{93349}че прорязват почвата|право надолу
{93350}{93417}и става мини Сионски каньон,
{93417}{93499}дълбок, колкото е|висока тази зала
{93500}{93578}отвесен отгоре додолу.
{93578}{93671}Изровен е от тези плитки|но бързи води.
{93671}{93740}Вижте го онзи хубавец ето там.
{93740}{93779}Защо е там?
{93779}{93914}Предполагам, че не е продукт|на милиони години ерозия.
{93914}{93995}защото тук отдолу|е абсолютно гладък.
{93995}{94058}Виждате резултата от|ерозията тук отгоре.
{94058}{94211}Ето как се е случило всичко - |планината се е издигнала ето така,
{94211}{94271}водата се е втурнала|надолу към долината,
{94271}{94376}но преди напълно да|подкопае скалата,
{94376}{94465}какво е станало?|Водата се оттекла напълно.
{94466}{94549}И така скалата оцеляла,|втвърдила се
{94549}{94609}и днес стои пред нас.
{94609}{94708}Така че, ако отидете|в някоя долина и видите
{94708}{94795}купчинки скални останки,
{94795}{94855}а по-горе видите|подобни образувания,
{94855}{94924}вече имате обяснение за тях.
{94924}{95044}Ето това например, е|Айерс Рок в Австралия .
{95044}{95146}Или милиони години ерозия|са я пощадили
{95146}{95215}като просто са отказали|да я разрушат,
{95215}{95311}или водите на потопа са|отнесли всичко останало.
{95311}{95383}Е, учените искат да вярваме,
{95383}{95431}че това е навъзможно;
{95431}{95580}та нали за образуването на скалите|били нужни милиони години?
{95580}{95667}Добре тогава, колко време е нужно,|за да се образува една скала?
{95667}{95769}Зависи от условията, и точно това|е ключа - зависи от условията.
{95769}{95814}Погледнете този диапозитив.
{95814}{95955}Това е от кораба Биркенхед,|плавал под британски флаг,
{95955}{96108}който през 1852 потънал при Кейп Хорн.
{96108}{96225}А тук виждаме парче от керамичен съд
{96225}{96318}и бутилка включени едновременно|в парче твърда скала.
{96318}{96405}Така че имаме две възможности:
{96405}{96599}или тези предмети|са на милиони години,
{96599}{96779}или за да се образува скала|не е нужно толкова много време.
{96779}{96821}Ето още една скала.
{96821}{96893}В нея има камбана -
{96893}{96953}корабна камбана в твърда скала.
{96953}{97001}Имаме същите две възможности -
{97001}{97091}или тази камбана е на милиони години,
{97091}{97187}или скалата се е формирала бързо.
{97187}{97304}Колко време е нужно за образуването|на сталактитите и сталагмитите?
{97304}{97373}Учените казват - милиони години.
{97373}{97483}Е, ето един, който се е образувал при|изпомпването на водата за тази област,
{97483}{97528}буквално пред очите им.
{97528}{97612}Хората толкова се впечатлили,|че го обявили за паметник.
{97612}{97687}Виждате ли, не са|нужни милиони години.
{97687}{97837}Кристали, скъпоценни камъни, били|се образували за милиони години.
{97837}{97882}Ами че аз направо бях шокиран;
{97882}{97969}Поканиха ме при един търговец|на скъпоценни камъни,
{97969}{98062}доста известен търговец,
{98062}{98152}който беше направо съкрушен.
{98152}{98302}Човекът купил от една|мина в Конго малахит,
{98302}{98362}много скъп ценен камък
{98362}{98541}и го изнесъл в Щатите|на много висока цена;
{98541}{98661}Хубаво е да се изнасят стоки за|Щатите защото печалбите са големи,
{98661}{98721}заради голямото търсене на долари.
{98721}{98793}Та, тези късове малахит
{98793}{98901}се образуват в малахитови пещери
{98901}{98961}само при точно определени условия.
{98961}{99078}Виждате ли тези пръчки, това|е превъзходен образец,
{99078}{99216}който вероятно струва|30-40 хиляди долара,
{99216}{99261}точно този тук.
{99261}{99366}Та, изнесъл ги човека за Щатите
{99366}{99500}и понеже един от тях се счупил|по пътя, му го върнали.
{99500}{99623}И какъв шок било за търговеца|да види ето това.
{99623}{99761}Тук виждаме как нещо стърчи;|Виждате ли го?
{99761}{99806}Знаете ли какво е това?
{99806}{99890}Това е жица.
{99890}{99929}По-точно, медна жица.
{99929}{99980}И ако погледнете ей там
{99980}{100079}виждате още една медна жица.|Нека увеличим образа.
{100079}{100250}Несъмнено това е малахит,|при това с високо качество.
{100250}{100370}Милиони години за да се|образува нещо такова.
{100370}{100436}Ето я и жицата.
{100436}{100534}В безизходица, търговецът|счупил още една пръчка,
{100534}{100609}и познайте какво намерил вътре.
{100609}{100699}Жица. Така разбрал,
{100699}{100747}че миньорите са се усетили,
{100747}{100831}че при специфичните условия|в малахитовите пещери,
{100831}{100891}ако се сложат там жици,
{100891}{100969}във водата, течаща през скалите
{100969}{101080}със всички необходими елементи|за образуването на малахит
{101080}{101149}то тогава малахита|се образува бързо.
{101149}{101230}И след няколко месеца могат да|доставят следващата партида,
{101230}{101329}и после пак,  и пак и пак.
{101329}{101422}Така че, на колко милиона|години е този малахит?
{101422}{101466}Ето това е въпроса.
{101466}{101568}Каква е възрастта на остров Съртси?
{101568}{101640}Ами, няколко месеца.
{101640}{101763}И въпреки това плажовете|са перфектни.
{101763}{101838}Този остров се появил през 1967.
{101838}{101988}А ето как изглежда|осем месеца по-късно.
{101988}{102107}И така, има два възможни модела|за произхода на света.
{102108}{102171}Разбира се, в умовете ви се|пораждат хиляди въпроси,
{102171}{102228}но нека се върнем на скалите.
{102228}{102306}Възможно ли е да са се|образували бързо?
{102306}{102438}И затова слоевете да са плоски, защото|са се образували при воден катаклизъм,
{102438}{102497}и тогава са били меки
{102497}{102632}и вкаменелостите в тях да са|белег за нещо съвсем различно?
{102632}{102701}Но тези отговори ще|намерите в следващите
{102701}{102773}интересни епизоди, които|предстои да видите.
{102773}{102887}Превод и субтитри - Йордан Трендафилов